Стрес

Стрес. Освобождаване от стреса
СТРЕСЪТ – няма да определяме стреса по различните парадигми /или подобно/. Ще кажем простата истина – накратко. Ще го обясним по най-достъпния начин за да го разберат всички.

Често объркваме стресовите ситуации със стрес. Не е така. Стресовите ситуации ни мобилизират да постигнем целта си. Те не само че не са вредни – напротив действат тонизиращо, мобилизиращо на организма, също намират непознати ресурси в себе си. Най-важното – при успех, удовлетворение, справяйки се със ситуацията те ни обогатяват с нов житейски опит. Но когато това не се случи идва истинския стрес.

Стресът се получава главно по две причини:
– когато изгубим нещо ценно /в най-общ план/;
– когато нещата не се случат така както ние очакваме.

Това е СТРЕС. Той е близък роднина на СТРАХА – по-големия брат. И какво се получава – ситуацията отминава, емоциите намаляват и от там следва разочарование, загуба, отчаяние. Привидно успокояване… Стресът точно тогава преминава в чувства на: вина – отчаяние; обида – липса, загуба /депресия/; гняв – безсилие; омраза; дори и чувството за благодарност предизвиква стрес – ставаш зависим; ревност; и каквото се сетим. Тези чувства постоянно започват да променят поведението ни. Създаваме си прегради, блокажи, асоциализираме се понякога. И нищо хубаво. Нищо хубаво, освен това, че ако ни посетите НИЕ успешно ще премахнем тези нови модели, създадени благодарение на СТРЕСА. И то краткосрочно.

Стреса става хроничен, ние се оказваме все по подвластни на него, а и от там се разболяваме. Стресът е основният фактор за повечето ни неуспехи. Защото ако нещо се върши спокойно, без притеснения от предишни провали /или за провал ако е нова ситуация/, то ще се свърши със сигурност по-добре. От стреса именно възникват и фобиите. Страхът от нещо, което не сме успели да променим или превъзмогнем. Не само фобиите, почти всички болести са психосоматични. Разболяваме се от „нерви“ – напрежение, породено именно от споменатите чувства, деца на СТРЕСА.