Страх и Фобии

Страхът е може би най-често срещаната човешка емоция, базов инстинкт, възникващ пред неизвестността. Първата реакция пред лицето на неочаквана опасност ще бъде страх. Страхът от непознатото причинява екстремната тревожност.

Човек по принцип изпитва страх когато се качва нависоко, когато пресича улицата, когато види определена заплаха. Заплахата може да бъде билогическа – страх от това, какво ще се случи с физическото здраве; социална – страх от загуба на приятели, работа; екзистенциална – какво ще се случи след моята смърт, какво очаква човека…

Най-силният страх е страхът от смъртта (танатофобия, некрофобия). Ако го няма страхът от смъртта човек няма да се пази и може да попадне в някаква ситуация, в която би изчезнал билогически. Благодарение на страха човек се отбранява, опазва и съхранява.

Ако страховете се повтарят, стават натрапчиви и заемат доминиращо място в живота на човека, тогава говорим за формиране на фобия. Фобийното разстройство може да започне във всяка възраст, но най-често началото му е в детството или в юношеството.

С какво фобията се отличава от страхът. Стахът идва от въображаемите последици на дадена ситуация, а не от самата нея или от предмета, който възбужда страхът, т.е. от неизвестното. Фобията, за разлика от страха, има конкретно лице и човек знае от какъв обект се бои – куче, височина, вода, остри предмети, болести…

Фобиите се проявяват най-често при мнителните, тревожните, плахите и лесно ранимите хора, което може да доведе до развитието на т.нар. фобийна невроза. Невротиците често страдат от болести на стомашно-чревния тракт, вътрешните органи, сърдечно-съдови заболявания.

Ако фобията не се лекува навреме се отварят врати към социални, негативи – отчуждение, загуба на работа, приятели…, но също така и до възникване и на съпътстващи заболявания.