Обида

Обидата е съхранение на самия себе си. Тя е чувство, което възниква у човека, когато той смята, че към него се отнасят несправедливо. Обидата е дълбоко подтиснат гняв. Тази емоция носи скрито пожелание за мъст към този, който е причинил обидата. И тази скрита агресия след това се обръща против самия човек, който я носи, и се превръща в програма за самоунищожение.

Да се чувствате засегнати е силна негативна емоция, свързана със събитие, понякога случило се в миналото, което се поддържа живо чрез натрапчиво мислене отново и отново за историята. Това чувство на обида може да се прехвърли и върху други области от живота, може да изопачи възприятието за някое събитие, да повлияе на начина, по който се говори или в отношенията с другите.

От къде се появяват обидите ни? От навика ни всичко да оцветяваме емоционално, да преувеличаваме, да драматизираме. Когато действията на другите хора не съвпадат с нашите очаквания, тогава се обиждаме най-често. Мислим, че ще ни подкрепят, а те ни подминават; искали сме да ни помогнат, а те ни отхвърлят; очакваме да ни оценят, а те остават равнодушни към нас.

Ние не можем да променим другите, но можем да променим отношението си към ситуацията и да се избавим от чувството на обида, досада, разочарование. Защото никой с нищо не ни е длъжен.

Ако погледнем обидата от позицията на бъдещето много скоро тя ще ни се стори дреболия на фона на важните събития в живота ни. Преживяването на обидата и лошото ни настроение няма да направят мислите ни по-ясни. Преди да се обидим за миг да си помислим защо правим това и какво получавамед като резултат.

Нека да погледнем вътре в себе си. Както ние се отнасяме към себе си, така се отнасят и другите към нас. Ако променим отношението си към самите нас, тогава и другите хора ще променят отношението си. А това е възможно когато започнем да обичаме себе си.