Вина

Закърмени сме с чувство за вина от родители, от учители, от приятели, от колеги, от обществото.

Вината се научава в много ранна детска възраст и придружава човека в живота му като остатъчна реакция от детството. Дълбоко подтисната, скрита в подсъзнанието, тя може да изригне като агресия, невроза, депресия, ако нещо отвън я провокира. Някой само е натиснал бутончето.

Вината е страх от това, че може да сме ненужни, че ще сме отхвърлени, страх да не умрем самотни, забравени. Страшно е да си оклеветен, обвинен, виновен. Още по-страшно е когато нямаш възможност да се оправдаеш или да изкупиш вината си, да докажеш че си невинен.

Чувството на вина може да се активира на практика от всичко – от поглед, от дума, от жест, от начин на хранене… Това е уникален феномен с универсално присъствие в живота ни.

Понякога ние се „потапяме“ в процеса на самосъжаление от собствената ни виновност за нещо, като с времето губим увереността в себе си, в своите постъпки, постепенно се отдаваме на унилост, на апатия. Дълбокото чувство за вина, което ни терзае постоянно отвътре, може да доведе до депресия, невроза и в някои случаи даже до сериозни психични и телесни болести.

Да създадеш чувство за вина е най-разпространената стратегия, която позволява да държиш някой в подчинение. Има хора, в чието присъствие се чувстваме виновни, дори ей така без нищо. Те винаги са готови да ни направят забележки или да ни поставят в положение, в което едва ли не сме им длъжни. Това са ловки манипулатори, които ни провокират винаги, когато имат възможност. Какъв по-добър начин да отречем слабостите си от това да обвиним другия за своите проблеми.

Независимо какво ни е внушено в детството или по-късно, независимо в какво състояние на духа се намираме сега и независимо колко трудно се намира светлина в тунела – трябва да запомним – мисълта ни може да го промени.

Вината, както и не само тя, може да бъде овладяна, може да бъде прекъснато покълването на семената и в нашето подсъзнание. Вината е просто внушение, което сме позволили да пусне корени в нас, и сме го подхранили с мислите си.