Агресия

Това е поведение – физическо или словесно, което е насочено да причини вреда на някого. Като правило агресивното поведение е негативна реакция от създадени ситуации, при които пътя към целта е възпрепятстван или са накърнени интересите. Агресивното поведение може да бъде пряко, когато човек не скрива своята агресия от околните. То може да започне от изказване на заплаха към събеседника и да завърши с непосредствени агресивни действия. Също така агресивното поведение може да бъде и косвено, когато агресията се изразява чрез неприязън, ехидство, ирония. В състояние на агресивност ние се интересуваме само от себе си, разбиранията, желанията, чувствата на другите губят значение за нас. Агресивността е свързана с действието на различни ситуации, при които човек е лишен от възможността да постигне силно желаната цел.

Понякога попадаме в капана на агресивността когато се чувстваме заплашени, уязвими, наранени или защото откриваме, че тя ни помага да се себеутвърдим, дава ни бързи решения и удовлетвореност. Продължителната агресия ни отчуждава, прави ни враждебни, страхливи и подозрителни. Ако веднъж агресията се е превърнала в част от собственото ни поведение, при възникване на трудности и при намаляване на забраните вероятността от агресия се увеличава. Когато агресивността става наш способ за решаване на проблемите, за постигане на цели и желания ние бавно започваме да губим чувствителност към нараняванията и болката на другите, започваме да приемаме агресивността като „нормално“ поведение.
Справянето с агресивността започва с преосмислянето на нейното значение – ако агресивността се схваща като поведение, което помага в постигането на успех и разрешаването на различни междуличностни проблеми , тогава не бихме се променили. Но ако все още приемаме агресивността като недостойно поведение, нараняващо и оскърбяващо другите, тогава бихме се променили, докосвайки се до чувството на накърнените.